Аз съм тук! :: Сахалин - задният двор на империята

Блогрол

1. НОИ
2. АСМ
3. YouTube
4. Amadeus
5. Airlines addresses
6. Postbank
7. ePay
8. BTC
9. forex-markets
10. ING
11. Министерски съвет
12. Bulsatcom
13. BSE
14. Местонажождение
15. Онлайн библиотека
16. етажна собственост

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг

02.09.2008 10:30 - Сахалин - задният двор на империята

Автор: foreva Категория: Туризъм

Прочетен: 27449 Коментари: 36 Гласове:

Последна промяна: 02.09.2008 11:28

Русия

За Сахалин с основание може да се твърди, че е на другия край на света. Бреговете на дългия 948 км и широк 200 км остров се мият от две морета - Японско на юг и Охотско на изток, като от материка го дели Татарският пролив. Територията на Сахалин е 87.1 хил. кв. км, на които живеят около 600 хил. души, 85% от които в градовете. Първи от европейците на острова стъпват холандци през 1643 г., една година след това се появяват руски казаци. Френският мореплавател Лаперус, чието име носи проливът, който отделя Сахалин от японския остров Хокайдо, е сметнал, че става дума за полуостров. Авторитетът на французина бил толкова голям, че когато руският генерал Невелский докладва, че става дума за остров, за известно време, докато се докаже правотата му, бил разжалван.
Първият руски военен пост на Сахалин се появил през 1853 г. Шестнадесет години по-късно островът с царски указ бил обявен за място за каторга. За годините, през които е просъществувала каторгата, през нея са минали около 40 хил. души.
След осем часа полет от Москва огромният Ил-86 на "Аерофлот" изсипва повече от 300 души на летището в Южно-Сахалинск - главния град на област Сахалин и Курилски острови. На летището няма ръкави, няма автобуси, няма приемна зала. Всички шляпат пеша по бетонната писта към малка порта в телената ограда.
Излезли на улицата, пътниците се скупчват в единия край на сграда, където виси табела "Получаване на багаж". Вратата обаче е заключена и всички търпеливо чакат на улицата. След доста време най-после вратата се отваря и неколкостотин души се втурват към учудващо малка зала, където по единствената транспортна лента тръгва багажът.
Южно-Сахалинск обаче разсейва тежките предчувствия от първата среща с острова. Градът, в който живеят една трета от сахалинците, е изненадващо добре подреден и благоустроен, с много зеленина и само с прави улици, които се пресичат перпендикулярно. На централния площад се извисява внушителен паметник на Ленин, който, впрочем, в различни мащаби присъства във всяко, дори и полуразрушено, селище на острова. Главният и най-красив булевард на града е с гордото име "Комунистически проспект". Следващата успоредна улица е "Карл Маркс", а булевардът, който ги пресича, носи името „Ленин”. За светлото комунистическо минало напомнят не само имената на улиците. В добре поддържана градинка в центъра на града се издигат бюстовете на партийни ръководители на Сахалин от съветско и наше време.
Най-хубавата сграда в Южно-Сахалинск е на музея. Обяснението защо тя коренно се различава от всичко, което я заобикаля, е, че е строена от японците. След Руско-японската война през 1904 г., когато Русия търпи поражение, южната част на Сахалин е дадена на Япония. След Втората световна война обаче СССР си връща не само тази част, но присъединява и Курилските острови, които сега са в състава на Сахалинска област. През годините, когато градът се е казвал Тойохара, сградата е строена за банка, която след завръщането на руснаците става музей, разположен в прекрасен миниатюрен парк, създаден от японски градинар.
След Втората световна война японците били изселвани от Сахалин на няколко етапа, последният от които бил през 1957 г. Градинарят с японска упоритост молел да го оставят да довърши парка, за да го превърне в миниатюрен модел на природата на острова, но руснаците били непреклонни. Днес на Сахалин няма японци, но затова пък има доста корейци. По съветско време те отглеждали зеленчуци, сега са се отдали на търговия и ресторантьорство. А зеленчуци карат даже от Китай, в магазините могат да се срещнат дори ябълки от САЩ. Местното производство е основно картофи, зеле и някои кореноплоди. Преди е имало много оранжерии, но повечето от тях били изоставени и едва в последните години няколко частни фирми правят опити да възродят парниковото производство на домати и краставици. Иначе пазарът на зеленчуци и особено на плодове е дори по-богат от България. И макар че цялото това изобилие от дини, пъпеши, грозде, праскови, ябълки и т. н. да идва от много далеч - от бившите съветски азиатски републики, цените не са кой знае колко по-високи, сравнени с нашите.
Истинският Сахалин е извън чертите на благоустроения областен град. И срещата с него обяснява защо някои наричат острова "задния двор на Русия". Гръбнакът, който свързва по-развитата и с по-благоприятен климат южна част със севера, където е царството на тундрата, са една железопътна линия и едно шосе, от което остава да се довършат и асфалтират неколкостотин километра. От линията имало отклонения към някои по-големи селища на двата срещуположни бряга на Сахалин. Сега там влакове не се движат, а повечето от линиите просто ги няма, защото хората отмъкнали релсите и ги продали за вторични суровини. Пътищата, които трудно могат да се нарекат шосета, са изровени, без всякаква настилка, само тук-там със спомен за асфалт. Пътуването по тях е истински ужас и за да се изминат 40-50 км, са нужни часове.
Почти всички в Сахалин карат купени на старо японски коли с десни волани, макар че движението е както у нас. Японците правят автомобилите за себе си по-здрави от тези, които изнасят в Европа и САЩ, смятат сахалинци. А заради близостта с Япония колите са евтини - запазен джип на няколко години може да се купи за 9-10 хил. долара.
По съветско време най-силно развита на Сахалин е била каменовъглената промишленост. Сега почти всички мини са закрити. Останали са само няколко места, където действат открити рудници. Спомен за онова време са изоставените и рушащи се дървени къщи на миньорските селища в тайгата, потънали във високи над човешки бой треви и храсти. ЖП линиите към рудниците също отдавна са разграбени и продадени и някои сахалинци и досега се чудят как крадците са успели да измъкнат тоновете метал и от най-затънтените кътчета.
След като в Сахалин обърнали гръб на дърводобива, сега островът, особено в южната му част, е обрасъл с буйни и почти непроходими гори. Климатът в този район е субтропичен. Тук расте дори и бамбук, а най-ниската трева е почти метър. Горите са пълни с диви малини, шипки с големина на орех, боровинки, а толкова много гъби навярно има само там. Както казват сахалинци - не да ги береш, а да ги косиш. Най-разпространена е бялата гъба, или манатарката. А освен нея има още много видове. Но с промишленото усвояване на това богатство никой не се занимава и почти всичко изгнива в гората. Тук-там край пътя някоя бабичка предлага кофа с гъби, защото тук ги продават не на килограм, а на кофи, или бурканче малини. Долу-горе същата картина е и на пазара в Южно-Сахалинск. Купувачите обаче са малко - защо да даваш пари за нещо, което го има в гората под носа ти. Освен гъби и диви плодове в необятните гори на Сахалин често срещани са и мечките. Ако не се броят елените в тундрата на север, те са най-едрите диви животни на острова. Единственият вълк на Сахалин е в музея. Преди доста години по замръзналия Татарски пролив той дошъл от материка, но го застреляли. Сахалинци правили опити да развъдят на острова глигани, но и те не издържали на тежката зима. Затова сега тук е царството на мечките, за които твърдят, че са 4-5 хил. Точният им брой не се знае, обаче се знае, че само тази година са изяли осем души. Последният случай е бил през юли, когато по време на състезание по туристическо ориентиране недалече от град Сокол е разкъсана 20-годишна студентка. Заради мечките и заради гъстите гори в Южно-Сахалинск, където живеят най-много хора, преди тръгване на излет или за гъби в гората хората трябва да се обадят в Службата за извънредни ситуации, както се нарича руската Гражданска защита, накъде тръгват и кога ще се приберат. И това не е случайно. В средата на август службата два дни търси баща и син, тръгнали за гъби и изгубени в гората.
Обликът на пейзажа на Сахалин дават сопките. Сопка руснаците наричат малка планина, обрасла с гори. В подножието и гънките на тези малки планини има, макар и не толкова много, равнинни участъци, където някога колхозите са развивали земеделие. Но това вече е минало. Сега само тук-там се виждат по-големи ниви с картофи, а някогашните поля и ливади са потънали в буренаци, сред които рядко може да се види някоя крава. В запустяващите села остават все по-малко хора, според статистиката там живее едва 15% от населението на острова. Навсякъде се търси работна ръка. По официални данни безработицата е 0,2%, а обявите за търсене на работници, особено мъже, заливат местните вестници и телевизионни канали. Въпреки че към основната заплата се дават 60% добавка за отдалеченост и още куп коефициенти, няма наплив на мераклии от Русия да работят на острова. Дори потокът е в обратна посока – от Сахалин към материка. Иначе по официални данни средната заплата е малко над 1000 долара, а за някои от заетите в добива на нефт и газ възнаграждението надминава 10 000 долара. Средната пенсия на острова е 250 долара, а жизненият минимум – 298 долара. За сравнение заплатата на зам.-кмета на Южно-Сахалинск е над 4500 долара. Цените обаче са високи и повече от хората трудно свързват двата края.

Бавната смърт на града на каторжниците Александровск-Сахалинский

До края на XIX век за Сахалин, освен че е място за каторга, се е знаело много малко дори и в Русия. Но през 1890 г. писателят Антон Чехов дошъл за три месеца на острова и книгата му „Остров Сахалин”, излязла от печат през 1895 г., предизвикала огромен интерес към най-отдалечения край на империята. Определението на писателя за тези места било: „Сахалин е място на непоносими страдания, каквито е способен да понесе само човек.”.
До идването на европейците там живеели едва около 4000 нивхи и айви, простодушни и доверчиви деца на природата, които по външност и облекло са приличали на ескимосите. До наши дни от коренното население са останали само няколко снимки и възстановки на облекла в музея в Южно-Сахалинск.
Скоро след стъпването на първите руснаци на Сахалин царското правителство оценило неговото значение за империята и започнало усвояването му. Заради отдалечеността и суровите местни условия бил избран насилствен начин за заселване – каторга. Бягството било почти невъзможно, тъй като островът е отделен от материка с бурния Татарски пролив. Първата група от 800 каторжници стигнала на острова през 1869 година. В началото изпращали само мъже. После се появили и жени, тъй като с някои каторжници доброволно тръгвали на заточение и съпругите, и децата им. В Александровск, главния град на каторгата, и в района около него затворниците копаели въглища и сечали дърва. Работили при изключително трудни условия – без никаква механизация, само с кирки и лопати, а въглищата изнасяли от галериите с чували. При това работели с оковани ръце и крака. А най-закоравелите престъпници били приковавани към тежки колички, с които трябвало да се движат, да работят и да спят. На каторжниците се полагали по 28 кг брашно на месец и 900 гр. месо на седмица, но те получавали по-малко, тъй като по-голямата част от дажбите прибирали надзирателите и чиновниците. Изтърпяването на присъдата не давало право за връщане в Русия. На освободения каторжник връчвали брадва, мотика, лопата, въжета, един трион на петима човека и посочвали място на острова къде да се засели. Тези места на селища се избирали без никакъв план и без съобразяване с природните условия. Все пак с цената на огромни усилия бившите каторжници вдигали дървени къщи и се опитвали да създадат някакво стопанство. Но при първия удобен случай обаче принудително заселените захвърляли всичко и бягали на материка. В началото на XX век населението на Сахалин – каторжници, принудително заселени и свободни, достигнало 40 000 души. След Руско-японската война през 1904 година и окупацията на японците от тях останали едва 5-6 хиляди. Когато след 40 години СССР си връща острова и административен център става Южно-Сахалинск, градът на каторжниците Александровск постепенно загубил значението си и днес тихо гасне на брега на Японско море.
Някога на Сахалин е имало много военни бази. От военно летище в град Сокол например е излетял изтребителят, който през 1984 г. свали корейския пътнически самолет „Боинг”, паднал заедно с над 200 пътници край бреговете на острова. Сега военните обекти са по-малко, но въпреки това петкилометровата полоса по цялото крайбрежие на Сахалин е погранична зона. От миналата година, за да влезе там чужденец или нерегистриран на острова руснак, се иска разрешение от ФСБ, наследник на някогашното КГБ. За временно разрешение за пребиваване или придвижване в тази зона трябва да се подаде лично заявление или молба от някаква организация. След няколко дни, ако службите преценят, че молителят не застрашава сигурността на Русия, молбата се връща с печат и резолюция от началника на областното ФСБ /„Не възразявам”/. С този документ пътят към всички кътчета на Сахалин е открит.
След 12 часа пътуване на север влакът от Южно-Сахалинск спира на станция Тимовская. До съмването е още рано, в мрака се щурат няколко десетки човека. Стар раздрънкан и маломерен автобус е единственият транспорт до някогашния град на каторжниците, който вече се нарича Александровск – Сахалинский и е на 50-тина километра от тук. Местните хора, запознати добре с обстановката, наблъскват автобуса до отказ. Няколкото коли също се напълват и отпътуват. Спасението се оказва собственикът на магазинче в Александровск – Сахалинский, който, за да си помогне за пътя, качва в джипа си последните трима останали на гарата срещу 250 рубли на калпак. Петдесетината километри през тайгата до града по изровения и неравен път, който някога може и да е бил шосе, е истинско изпитание, но не последното. 14 000-ият град, някога административен център на областта, има само един хотел с няколко стаи, за които очакват кой знае как озовали се тук холандци. Изходът е местно училище, което ремонтират за новата учебна година, а на първия му етаж са приспособили няколко стаи с легла. Топла вода има само два часа. Но това не е изненада за Сахалин, защото дори в банята в хотела в областния град на острова, богат с въглища, нефт и газ, надпис предупреждава: „Поради недостиг на горивни и енергоизточници топла вода има само по два часа - сутрин и късно вечер”. Местните и на това са доволни, защото има места с режим и на студената вода, и на електричеството.
Александровск - Сахалинский се отличава с няколко забележителности. Най-голямата е Музеят на Чехов. Той се помещава в една от двете автентични къщи, останали на Сахалин. В дървената и потъмняла над стогодишна сграда, построена от бивш каторжник след освобождаването му, е гостувал великият писател. 12 души се грижат за скромната музейна експозиция, където единствената автентична вещ на Чехов е метална лъжица. Директор на музея, който е създаден от неговия дядо, е Михаил Мироманов. Необичайната фамилия е свързана с любопитна история от следреволюционните времена. До 1917 година в Русия царували Романови и случайните им съименници от Сахалин се уплашили да не ги заподозрат болшевиките, че имат нещо общо с царското семейство. Затова поискали да сменят фамилията си на Нероманови. Слабограмотният и пиян чиновник обаче не разбрал и вместо „Не” записал „Ми” и така тръгнала фамилията Мироманови. Амбицията на сегашния директор е музеят да се разрасне, да се вдигнат още сгради, където да се разположат обширни експозиции за каторжниците. Но досега намеренията са стигнали само да се излеят няколко бетонни стъпки, които вече се рушат.
Освен с Музея на Чехов градът и районът се славят и с красивото си крайбрежие. Негова визитна картичка са скалите Тримата братя, които се извисяват недалеч от брега, маякът „Жолкиер” и тунелът, прокопан някога от каторжниците в скалите, за да се прекарат от там въглищата от близкия рудник. Сега и близкият, и далечните рудници са закрити. Пристанището, ако въобще може да се нарече пристанище, защото тук не акустират кораби, е неугледно и занемарено. И не само това. Асфалтови са само няколко улици около центъра. За останалите е трудно да си представи човек какво представляват, когато завали дъжд. Това обаче не пречи в центъра на града пред полуразрушена сграда да се издига задължителният паметник на Ленин, пред който няколко хлапета размахват метли. Полуразрушен е домът не само зад паметника. Още по-тъжна е гледката в покрайнините на града, където не са малко изоставените сгради и от високите бурени се подават само покривите на дървените къщи. След закриването на каменовъглените мини е изчезнал и поминъкът на местните. На въпроса какво работят хората в Александровск - Сахалинский Валерий Захарко отговаря с една дума: „Крадат”. На закономерния следващ въпрос: „Какво крадат?” отговорът е: „Всичко, което може да се открадне. Къде-що има метал в изоставените рудници и в най-затънтените кътчета на тайгата е отмъкнат. Една случка показва, че Захарко може би е прав.
В чертите на града, на брега на Японско море, се намира рибопреработвателен завод. Завод може и да е бил някога, сега прилича повече на база за вторични суровини. Понеже няма пристан, към морето е изградена трийсетина метра дървена естакада, на чийто край е спрял риболовен кораб, който разтоварва уловения калкан. Корабът е стар и навярно не е виждал боя, откакто е пуснат на вода. Рибарите са с раздърпани дрехи и съвсем не приличат на спретнатите мъжаги с оранжеви гумени костюми от рекламите за острова. Те пълнят с калкан въжен кош, кранът го вдига и изсипва в тенекиения улей на естакадата, по който рибата се отправя към цеха за замразяване. И това е всъщност цялата преработка. Трима милиционери пазят. Докато те гледат някой да не вземе риба, в другия край на завода няколко мъже пълнят туби с гориво и ги мъкнат през разрушената ограда.
Операцията по разтоварването ръководи подпийналият и словоохотлив Виталий Андреев.
- Пенсионер съм, ама с 5400 рубли не се живее. Като началник-смяна получавам още 5000. Жена ми Любка е началник-цех и заплатата й е 5500 рубли, но трябва да издържам и две дъщери. Виж рибарите получават повече. Около 10 000 рубли на месец /около 600 лева/. Но ако хванат 100 тона риба за месеца, заплатата им може да стигне до 50 000 рубли.
Докато разговаря, от улея на скърцащата естакада, чийто мотор се поврежда през няколко минути, ручи вода, риби падат в морето, но никой не им обръща внимание. А в мрачния и запуснат цех картината е такава, че и най-непретенциозният санитарен инспектор в света, вместо да го затвори, направо ще заповяда да го сринат.
До подобието на завод е градският плаж. През буренаците, които го обграждат, прозира хубава пясъчна ивица с няколко десетки плажуващи, между които и деца. Температурата на водата е около 10 градуса, но хората твърдят, че за тях е много топло.
Най-невероятната гледка в Александровск - Сахалинский обаче е вечер. Улично осветление няма и в пълния мрак по улиците постоянно се срещат много млади и красиви момичета, облечени модерно. Просто се разхождат. А в същото време най-елитното заведение в града – кафе „Жемчужина”, с две помещения, в които има пет маси и една музикална уредба, е празно. Обяснението е, че младежите от града ходят на заведение само в почивни дни.
Николай ТОМОВ

Нагоре

Тагове: двор,

Гласувай:

Подобни постинги

Прочелите постинга прочетоха и:

(Конспект на важни сведения от сборника&...
"Над дъгата". Изложба - комикс...

Предишен постинг

Къде изчезнаха тези хора ?

Коментари

1. анонимен - кратко и ясно
20.05.2009 10:03

Чудесно написано!:)